Дървото на живота
Докато стъпвах на онази сцена, със Сашо в ръце, публиката избухна в смях. Някой зад мен изсъска тихо
– Цвета, ела да видиш нещо! – Георги стоеше на балкона с чаша кафе в ръка и се взираше в старата саксия
Звънецът иззвъня в един унил, дъждовен четвъртък. След смъртта на Димитър, мъжа ми, тези стени бяха свикнали
Никога няма да забравя какво ми каза свекърва ми, когато за първи път прекрачих прага на апартамента
В края на уличката „Топола“ в покрайнините на Стара Загора, където тротоарът се превръщаше в трева и
Бащата, който остана, не каза нито лоша дума. Отговорът на дъщерите му остави всички без дъх Монотонният
Две лета минаха, откакто дядо го няма. Понякога още ми се струва, че ще чуя стъпките му по чакъла, примесени