Дървото на живота

Мама се обади в сряда в осем и половина сутринта, точно когато с една ръка се опитвах да допия кафето

Казвам се Стефан, на шейсет и три съм, и до миналата пролет карах автобус по линия седемнайсет в Пловдив.

Гаражът мирише на машинно масло и студен бетон. Данчо стои на прага с два ключа в дясната си ръка и с

Есента в Тревненско идва рано. Още в началото на октомври мъглата слиза от Балкана и застава над нивите

На дипломирането в актовата зала на Професионалната гимназия в Габрово синът ми Мартин се качи на сцената

Слагам ножа на баба Радка в центъра на конкретна неделна сцена с герой, конфликт и развръзка, вместо

Обора миришеше на сено и на онази специфична миризма на коне, която не може да се сбърка с нищо друго.

Аз съм Стефан Ковачев, ветеринар в частна практика в Смолян, но всяка втора събота карам двайсет и пет

Онзи ден навърших петдесет и шест. Събудих се сама в стаята си, погледнах тавана и си помислих само едно

Улицата миришеше на липи. Черешата в двора вече беше разцъфтяла, а бял котарак на име Крум се беше изтегнал