— На майка ѝ трябва юг, а синът ще се оправи и на вилата — заяви съпругът на гишето за регистрация на
Борис седеше срещу мен в любимото си заведение, разбъркваше с лъжичка отдавна изстиналото си кафе и говореше
— Подмладяваме колектива — усмихна се Красимир Василев и тонът му беше такъв, сякаш ми съобщаваше повишение.
— Не ме интересува, че е майка ти, Игоре! Тя обиди родителите ми, а значи ще се държа с нея така, както
Гласът на бащата беше тих. Но цялата бална зала го чу. Под златните полилеи момчето стоеше вкаменено